Светото тайнство на Църковния брак

Като тайнство бракът е установен в Новия Завет. Показвайки високото достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите Господ Иисус Христос привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая, и прибавил: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6). Бракът е тайнство се вижда от думите на св. апостол Павел, който го нарича тайна велика и го сравнява със съюза между Христа и Църквата: "Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата" (Ефес. 5:31-32). Тук мисълта на апостола е, че само когато бракът е образ на съюза на Христа с Църквата, той е тайна велика. Християнският брак е благодатно осветен съюз, както благодатния съюз на Христа с Църквата.
Църковният брачен ритуал в миналото имал две разновидности – обручение (църковен годеж) и сватба (венчание). И двете били публични церемонии, извършвани единствено в църква.
Годежната и сватбената церемония съдържали много от елементите, които характеризират и днес традиционните православни брачни обреди. Изричат се благословии за здравето на двамата, пожелания за раждането на деца и възхвала на Бога, Исус Христо и Богородица, заради тяхната закрила и подкрепа. Едно от предвижданите четива от Битие припомня сътворението на Адам и Ева, а друго, от първото послание на апостол Павел до коринтяните, тълкува задълженията на съпруга и съпругата един към друг. Текстът от евангелието на Йоан разказва за чудото, извършено от Исус в Кана – църковната обосновка на брачната институция.
Обручението е символ на взаимното съгласие и хармония в отношенията между младоженците. Църковният годеж се извършва в придвора на храма, където след молитва, свещеникът поставя венчалните пръстени на младоженците, а кръстницата ги разменя. Размяната на пръстените показва искрени мисли и чувства.Следва тържествен вход в централната част на храма, където се извършва венчанието. Поставят се корони на главите на булката и младоженеца. Именно това коронясване се превръща в отличителна черта на сватбената церемония, известна като венчание (увенчаване). Има няколко обяснения на този обичай. Съвременното православно учение представя короните като символ на честта, уподобявайки младоженеца и булката на цар и царица. По-религиозно обяснение, отбелязва техния статус като членове на царското семейство в небесното царство. Според св. Йоан Златоуст брачните корони са символ на победата над плътта. Брачните корони представлявали и християнски вариант на езическите венци от цветя, символизиращи честта на брачната двойка и магията за предизвикване на плодородие. Символното значение на короните е, че младоженците са абсолютни господари да управляват собствения си живот.
След коронясването, младоженците обикалят три пъти маса, на която са поставени Евангелието, една чаша и една свещ. Трите обиколки представят тайнството на Света Троица, а кръгът е символ на вечността. Церемонията свършва с приемане на хляб и отпиване на вино от обща чаша като образ на Светото причастие. Свещеникът благославя обща чаша с вино и дава на младоженците да отпият, за да знаят че както виното има еднакъв вкус и за двамата, така и радостите и скърбите в живота трябва да се споделят взаимно.
Църковната венчавка може да се състои, ако младоженците са кръстени – условие, задължително и за кумовете. И още нещо - да са вярващи. Свързаните в името на Бога и пред Бога могат успешно да изпълнят трите основни цели на християнския брак: взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и в духовното извисяване; благословено раждане на деца като плод от взаимната любов; възпитаване в християнски дух на родените от християнския брак деца.
Ритуалът включва: възлагане венци върху главите на младоженците и трикратно тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещенослужителя с произнасяне на кратка, но съдържателна молитва към Бога, която гласи: ''Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай!'' Според учението на Църквата по време на тези свещенодействия сам Бог невидимо благославя встъпващите в брак младоженци и те стават едно, като се съединяват за цял живот. За ритуала близките занасят в църквата хляб, вино, сладки, които се раздават на присъстващите за здраве и дълъг семеен живот. На излизане от църквата над младоженците се хвърлят жито, дребни пари, бонбони и цветя.Целият ритуал при църковния брак има дълбоко символично значение. Той показва висотата на християнския брак и важността на съпружеските задължения.
Така например: Запалените свещи, които младоженците държат в ръце, символизират важността на извършваното тайнство и духовно-благодатната светлина, която се получава при това тайнство; Венците също са знак за висотата на това свещенодействие и за благодатта, която се дава при него; пръстените, които като кръгли нямат начало и край, символизират безкрайната Божия любов, която също няма начало и край; Вкусването на вино от една чаша показва, че от този момент съпрузите трябва да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно в името на любовта; Обикалянето в средата на храма е израз на тяхната духовна радост.Когато християнинът знае съдържанието, смисъла и значението на църковния брак, той пристъпва към него с благоговейно чувство.
Въпреки че брачният съюз е благословен от Бога, встъпването в брак не се счита от Църквата задължително за всички. Не са задължени да встъпят в брак неспособните за съпружески живот, както и онези, които не са склонни към такъв живот, и всички, които считат, че като безбрачни ще се отдадат свободно, пълно и с по-голям успех в служба на Бога и ближните. В такъв случай отричането от радостите на семейния живот е жертва, която е угодна на Бога.

Ако вече сте взели решение за сключване на църковен брак, хубаво е да знаете следните неща:
Необходимите документи за сключването на брак са:
1. Препис-извлечение от акта, съставен в Общината за сключване на граждански брак.
2. Декларация, подписана от бракуващите се, че са източноправославни, че нямат помежду си родство, при което не се позволява църковен брак, и че не встъпват в пети брак.
3. Кръщелните свидетелства на младоженците и кумовете.
Не се позволява църковен брак  при следните Родства
1. Кръвно родство по права линия от всички степени.
2. Кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително.
3. По двоеродие (сватовство) до трета степен и от четвърта степен само случаите: двама братя да вземат две сестри и брат и сестра да вземат сестра и брат.
4. По св. Кръщение – първа степен и от втора степен следните: кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници.
Не се извършва венчаване в следните дни:
1. През Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на Светлата седмица.
2. През Богородични пости.
3. През Коледните пости – от Коледни заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
4. Срещу неделя, срещу дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу дните Отсичане главата на св. Иоан Кръстител и Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден).

При изключителни случаи обаче може да стават венчавки с благословение на епархийския архиерей и във всички други забранени за това дни освен през дните на Великия пост.
Св. Синод разрешава на енорийските свещеници при изключителен случай да извършват тайнството брак през дните от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от епархийския архиерей.

Статията е написана въз основа на:
Православен Катехизис, Синодално издателство 1991 година,
книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма",
Църковен календар

Снимка: Уеб-сайта Храм  Св. Седмочисленици