СВАТБЕНИ ХАЛКИ - ИСТОРИИ И ТРАДИЦИИ

Историята на сватбените пръстени продължава и до ден днешен независимо от всичките обществени промени и бързия темп на развитие на цивилизацията. Това малко и скромно бижу на безименния пръст е един от най-древните и, нека да не се лъжем, най-приятните символи. През Средновековието в англоезичните страни преди да се скрепи брачният съюз с размяна на пръстените, младоженецът слагал последователно халката на трите пръста на булката „В името на Отца, Сина и Светия Дух”. Традицията да се носи сватбеният пръстен на дясната ръка принадлежи на православното християнство. За годежа, венчавката и самата сватба преди 200-300 години са били популярни пръстени с диаманти, изумруди, аметисти, рубини, сапфири и други скъпоценни и полускъпоцени камъни. Било е прието да се поръчват три еднакви пръстена - за младоженеца, булката и, колкото да е странно, за свидетеля. Те са били длъжни да ги носят, без да ги свалят до сватбата - момент, в който младоженците разменят брачните халки. Годежът е древен обичай. Обикновено след предложението за брак бъдещите младоженци обявяват своите намерения в тесен семеен кръг. Това е първото официално заявление за бъдещ съвместен живот. Подаряването на годежен пръстен с диамант датира от средата на 15 век. Дотогава пръстените са били семпли и непретенциозни, в най-добрия случай - златни. Годежните пръстени се носели заедно с халките, но по-често се пазели, за да се предадат в наследство на потомците. Традицията да се разменят халки идва от древните египтяни като знак за дълга и неумираща любов, когато бъдещите булки са изплитали пръстените от слама. Римляните започнали да използват метала за направата на сватбения пръстен, като по този начин той бил не само скъпо украшение, но се превърнал в символ на здравината на брачния съюз. За първи път халките са били украсени с брилянти през Средновековието в Италия. Днес най-разпространени са пръстените от злато, които съчетават в себе си и ценност, красота, и изящество. Предшестващите самия брак годеж и бракосъчетание са предполагали даряването на булката със скъпи пръстени, които са били залог за предстоящата сделка и доказателство за твърдите намерения на жениха. Съществувало е поверие, че безименният пръст на лявата ръка е свързан със сърцето и пръстен, сложен на него, действително съединява двете любящи сърца и е знак, че мъжът или жената са открили своята половинка.

Разгледайте предложенията ни за сватбени кошнички, ето и някои модели: Възглавничка за халки модел BX001; Възглавничка от сатен за халки модел BX003; Кошничка за халки модел KX004

Автор: Списание СВАТБА бр.56
Снимка: Juliany